Правилото на 4 % и доводите срещу него

Откъде идва правилото

През 1994 г. финансовият съветник Уилям Бенген тества колко може безопасно да тегли пенсионер от портфейл, без да остане без пари за 30 години, използвайки исторически доходности на пазара на САЩ чак до 1920-те. Той откри, че първоначално теглене от около 4 %, увеличавано всяка година с инфлацията, оцелява във всеки тестван исторически 30-годишен прозорец. По-късно широко цитираното „проучване Trinity“ стигна до като цяло сходни изводи.

Привлекателността е очевидна: то превръща плашещо отворен въпрос — колко е достатъчно? — в едно число, около което да планирате. Обърнете го и получавате прочутата цел: за да покриете 40 000 $ годишни разходи, ви трябват около 1 000 000 $, защото 40 000 $ са 4 % от милион.

Какво всъщност обещава — и какво не

Правилото не обещава, че портфейлът ви расте, остава равен или дори оцелява във всяко мислимо бъдеще. То обещава, че през изследваните исторически периоди коригирано спрямо инфлацията теглене от 4 % от тежък на акции портфейл е издържало поне 30 години. Това е твърдение за миналото, в една държава, за конкретен хоризонт.

Решаващо: сумата за теглене се фиксира през първата година и после само се коригира спрямо инфлацията. Не преизчислявате 4 % от текущото си салдо всяка година — това би била различна, по-консервативна стратегия. Оригиналното правило умишлено игнорира как върви пазарът, което е едновременно неговата простота и слабост.

Доводите срещу него

Няколко критики набраха популярност. Първо, хоризонтът: някой, който се пенсионира на 40, може да има нужда парите да издържат 50 години, не 30, което тласка безопасния процент към 3,25–3,5 %. Второ, началните условия: когато оценките са високи и очакваните бъдещи доходности са по-ниски от историческата средна, удобната възглавница се свива.

Трето, и най-важно, рискът от последователността на доходностите. Пенсионер, ударен от тежък спад в първите години — докато едновременно тегли пари — може трайно да повреди портфейла, дори ако дългосрочната средна доходност е наред. Същата средна с лош ранен ход може да се провали там, където добър ранен ход би оставил състояние.

По-гъвкави алтернативи

Съвременните подходи добавят гъвкавостта, която липсва на оригиналното правило. Стратегиите с „парапети“ вдигат или режат разходите, когато портфейлът премине зададени прагове, позволявайки да харчите повече в добри години и да стягате в лоши. Тегленето с променлив процент взема всяка година фиксиран процент от текущото салдо, така че разходите естествено се огъват с пазара.

Други държат паричен буфер от две до три години разходи, за да не се налага никога да продават на дъното, или ползват „облигационна шатра“, която държи повече облигации около датата на пенсиониране, за да притъпи ранните сътресения. Нито едно не е магия, но всяко цели пряко проблема с ранния спад, с който твърдото правило на 4 % не се справя.

Как да го ползвате разумно

Правилото на 4 % е най-добро като бърза проверка за реалност и начин да поставите спестовна цел, не като план за теглене, който следвате механично 30 години. Умножаването на желаните годишни разходи по 25 дава груба финална линия, към която да се стремите, докато още натрупвате.

Колкото повече приближавате пенсия, заменете правилото на палеца с план, който отчита реалния ви хоризонт, реалните ви разходи (които често падат в късна пенсия), гарантирания доход като пенсии или социално осигуряване, и готовността ви да коригирате в движение. Числото е врата към разговора, не окончателният отговор.

Изпробвайте калкулатора

• Планер за пенсия — Оценете капитала си и колко финансира начина ви на живот при безопасна ставка на теглене.
• Сложна лихва — Проектирайте как салдо плюс месечни вноски расте при дадена лихва.